Години наред гоних парите, преди да се запитам за какво ми трябват. На двайсет, на един плаж, си мислех, че отговорът е да спра да работя. Десет години по-късно, с растяща сума, открих, че да не правя нищо по цял ден изобщо не е това, което искам. Исках да мога да избирам: каква работа, колко и за кого.
Затова преди всичко за парите реши какво значи свобода за теб. Планерът те пита за възраст на свобода. Това не е дата на пенсиониране. Това е възрастта, от която вече не зависиш от заплата, за да си платиш живота. Някои я искат на 45. Други са доволни на 65 с по-голяма къща по пътя. Никое от двете не е грешно; всяко иска различна графика.
Избери възраст, виж графиката, която ти дава, и я приеми за първа чернова. Всичко оттук нататък е за това как да преместиш тази линия.
Двама души, двайсет и четиридесет години по-късно
Ана избра възраст на свобода и погледна графиката, която тя прави. Иво каза „някой ден“ и спестява каквото остане в края на месеца, което излиза около половината.