Как да започнеш да инвестираш

Защо брокер, а не продукт от банката

Първият въпрос не е кой фонд, а откъде го купуваш. В България най-лесният начин да инвестираш е да кажеш „да“ на това, което банката или застрахователят ти предлагат на гишето: взаимен фонд с такса за вход и годишна такса или застраховка „Живот“ с фонд вътре и неустойка, ако си тръгнеш рано. Лесно е, защото някой попълва формулярите вместо теб. Скъпо е, защото точно за това плащаш.

Отдолу тези продукти държат същото, което държи и един широк индексен фонд: акции. Разликата е какво се взима по пътя. Продукт от гише в България обикновено струва един-два процента на година плюс няколко процента на входа; широк индексен фонд при брокер струва една пета от процента и нищо на входа. За трийсет години тази разлика не е подробност. Тя е една четвърт от парите.

Брокерът е гишето без продавача: сметка на твое име, в която сам купуваш фонда, на себестойност. Това е цялата причина да минеш през двайсетте минути формуляри по-долу.

Същите акции, различно гише

• Внесено за 30 години: 72 000 €
• Във фонд с разход 0,2% на година: 188 000 €
• В продукт с разход 2% на година: 137 100 €

200 € на месец за 30 години при 6% на година преди разходите, без инфлация, защото тя удря и двата еднакво. Разликата е 50 900 €, 27% от това, с което свършва евтиният фонд.

В България, към септември 2026 г.

Разходите тук са типични за това, което се продава на банково или застрахователно гише в България; прочети документа с ключова информация на всеки продукт за неговата собствена цифра. Разходът на един фонд е едно число, „текущи разходи“, и стои на първата страница.

С кого си имаш работа и какво ти трябва

Страниците по-долу ползват Interactive Brokers, защото това е брокерът, за който хората ме питат, и този, който ползвам аз. Основан е през 1978 г., листван е на американската борса Nasdaq и има милиони клиенти по света. Човек в България отваря сметка в Interactive Brokers Ireland, дружество, лицензирано и надзиравано от Централната банка на Ирландия по същите европейски правила, по които работи всяка банка тук.

Две от тези правила те засягат пряко. Акциите ти се държат отделно от парите на самия брокер, така че ако брокерът фалира, акциите остават твои. А парите в брой при него са покрити от ирландската схема за компенсиране на инвеститорите: 90% от загубата, до 20 000 €. Това е и причината формулярите да са дълги: лицензираният брокер е длъжен да пита.

Има и други брокери, в България и в Европа, и стъпките при всеки от тях са горе-долу същите. Този е примерът, не препоръка.

Сайтът на брокера

Какво ти трябва

• Двайсет минути на компютър, не на телефон.
• Личната ти карта или паспорт.
• Банкова сметка на твое име, в евро. Revolut също става.
• Твоето ЕГН: то е данъчният ти номер и формулярът ще го поиска.
• Честна преценка колко печелиш на година и какво притежаваш.

Едно предупреждение

Комисията за финансов надзор предупреждава почти всеки месец за мними брокери, които ползват имената на истински. Напиши адреса сам, interactivebrokers.ie или interactivebrokers.com, и никога не влизай през линк от съобщение. Истинският брокер не ти се обажда, за да ти предложи да инвестира вместо теб, не те кара да инсталираш програма, с която някой да управлява компютъра ти, и не ти иска да прехвърлиш пари в „сигурна сметка“. Ако някой го прави, това не е брокерът.

Отваряне на сметката

Осем екрана. За всеки по-долу пише какво пита и защо го пита, защото хората се плашат именно от „защо“.

1. Започни на компютър

   Влез в сайта на брокера и избери Open Account. Иска имейл, потребителско име и парола и праща писмо за потвърждение. Формулярът е дълъг и иска снимки на документи, а версията за компютър показва всичко; приложението за телефон идва накрая, когато има сметка, която да сложиш в него.

2. Индивидуална сметка, кеш

   Избери индивидуална сметка и, когато те попита, сметка Cash, а не Margin.

   Защо го питат: Margin значи, че брокерът ти дава пари назаем срещу акциите ти. Cash значи, че можеш да харчиш само това, което си внесъл. За покупка на фонд веднъж месечно маржин сметката не добавя нищо освен начин да загубиш повече, отколкото имаш.

3. Кой си

   Името ти както е в личната карта, адрес, дата на раждане, гражданство и данъчна резидентност, която е България, с данъчен номер. В България този номер е твоето ЕГН.

   Защо го питат: Всяка банка и всеки брокер в ЕС веднъж годишно докладва сметките на клиентите си на данъчната служба в страната на клиента, а номерът е това, по което докладът се съпоставя с теб. Даването му не облага нищо. Без него брокерът може и да не отвори сметката.

4. Работата ти и парите ти

   Професия и работодател, годишен доход, нетно състояние, каква част от него е ликвидна и откъде идват парите, които ще инвестираш. Екранът иска диапазони и кръгли числа, не документи.

   Защо го питат: Питат два закона: правилата срещу изпирането на пари, които искат да знаят, че парите са твои и изработени, и правилата за защита на инвеститорите, които по цифрите решават кои продукти можеш да търгуваш. Прецени честно и закръгли. Никой не сверява цифрите с банката ти. Скромно число не води до отказ; най-много затваря продукти, които не ти трябват.

5. Какво знаеш и какво си правил

   Години опит, сделки на година и ниво на познания за всеки вид продукт. Отговори както е: „none“ е чудесен отговор за всичко освен акции и фондове, а и там „limited“ е честното за повечето хора.

   Защо го питат: Европейските правила задължават брокера да провери дали продуктът е подходящ за теб, преди да те пусне да го търгуваш. Акциите и фондовете, а само те трябват на тази страница, са в най-леката категория. Ако си припишеш опит, който нямаш, единственият заблуден си ти.

6. Разрешения за търговия

   Отметни акции (Stocks) за Европа. Индексен фонд, търгуван на борса, се купува точно като акция, така че това е единственото разрешение, което ти трябва. Всичко останало остави неотметнато.

   Защо го питат: Всяко разрешение е отделна проверка със свои въпроси. Колкото по-малко поискаш, толкова по-кратък е формулярът и толкова по-малко са начините да купиш нещо по погрешка.

7. Регулаторните въпроси и американският данъчен формуляр

   Няколко въпроса с „да“ или „не“, например дали си директор на листвана компания или американски данъкоплатец, и след това формуляр W-8BEN, попълнен от това, което вече си написал. Провери името и го подпиши.

   Защо го питат: W-8BEN е стандартна декларация пред американската данъчна служба, че не си американски данъкоплатец. Подписва я всеки неамерикански клиент на брокер, който стига до американските пазари, независимо дали някога ще купи нещо американско. Не те задължава с нищо.

8. Документи, после чакане

   Снимка на личната карта от двете страни или на паспорта и, ако поискат, доказателство за адрес: банково извлечение или сметка за ток или вода от последните няколко месеца с името и адреса ти. Снимка с телефона става, стига всички ъгли да са в кадър. После брокерът преглежда, обикновено за ден-два, и ти праща имейл, когато сметката е отворена.

   Защо го питат: Същата проверка на самоличността, която прави банката, преди да ти отвори сметка, и по същия закон. Чакането е човек, който гледа документите ти, а не знак, че нещо е тръгнало накриво.

После телефонът, за сигурност

Щом сметката е отворена, сложи приложението на брокера, IBKR Mobile, на телефона си и влез веднъж. То предлага да стане твоят ключ за сигурност: оттук нататък всяко влизане от компютър праща заявка на телефона и ти я одобряваш там с пръстов отпечатък или с лице. Кажи „да“. Това е най-важната настройка от всички: който научи паролата ти, пак не може да влезе без телефона ти.

Приложението е напълно достатъчно и за всичко след това: да внесеш пари, да купиш фонда, да видиш какво притежаваш. Компютърът беше за формулярите.

Внасяне на пари

В брокера: Transfer & Pay, после Deposit Funds, после евро. За България се предлагат два начина и двата са безплатни откъм брокера.

1. Банков превод (SEPA)

   Кажи на брокера каква сума ще пратиш. Той ти показва IBAN и основание за превода, което е номерът на сметката ти: U и няколко цифри. После отвори приложението на банката си и направи обикновен превод в евро към този IBAN с това основание. От българска банка в евро това е SEPA превод и струва колкото вътрешен. Парите обикновено са там на следващия работен ден.

   Защо го питат: Преводът трябва да идва от сметка на твое име. Брокерът връща пари, пратени от когото и да е друг, защото точно така се перат пари; родител или партньор не може да внесе вместо теб.

2. Или свържи банка през open banking

   Другият вариант, Link Bank Account via Open Banking, свързва банка по твой избор от списък с брокера през платежен доставчик. Одобряваш връзката в приложението на банката си и оттам нататък внасянето се пише в брокера и се потвърждава в банката, а парите са там до няколко часа. Ако държиш парите си в Revolut, това е начинът, който му подхожда, а и обикновен SEPA превод от Revolut също работи.

   Защо го питат: Open banking е европейско правило, което ти позволява да дадеш на лицензирана фирма достъп да чете сметката ти и да плаща от нея, отменим по всяко време. Доставчикът вижда сметката; не държи парите.

Започни с малко. Първото внасяне може да е петдесет евро: достатъчно да минеш целия път веднъж, да купиш един дял и да го видиш как се появява, преди каквато и да е сума, която би те изнервила.

Какво да купиш: как се чете името на фонд

Няма да назова фонд, а и не ти трябва да го правя. Смисълът на широкия индексен фонд е, че фондовете на всички големи доставчици върху един и същ индекс са едно и също нещо, с разлика до една десета от процента на година. Това, което ти трябва, е да можеш да прочетеш името на фонда, защото всичко важно е в него.

Шест неща за проверка

1. Широк: целият развит свят, индекс на име MSCI World с около 1 400 компании в 23 държави, или целият свят, FTSE All-World или MSCI ACWI, които добавят и развиващите се пазари. Един фонд, всичко вътре.
2. Евтин: текущите разходи, наречени TER, до 0,2% на година. Пишат ги на първата страница на документа на фонда.
3. UCITS в името: европейският правилник за фондове, който позволява на човек в Европа да го купи и го защитава.
4. Акумулиращ, Acc в името: дивидентите се реинвестират вътре във фонда, вместо да се изплащат. В България това значи без данък върху дивиденти и нищо за деклариране всяка година.
5. Листван в евро на борса в ЕС: един и същ фонд е листван на няколко места. Избери листването в евро във Франкфурт, Амстердам или Милано, а не в Лондон, който е извън ЕС. Разделът за данъците по-долу казва защо.
6. Голям: над милиард евро в него, за да не бъде закрит.

Всеки фонд, който минава и шестте, е скучният фонд от принципите. Избери един и спри да сравняваш.

Първата покупка

Екранът е един и същ на компютъра и в приложението.

1. Намери фонда

   Напиши в търсачката името на фонда или, още по-добре, неговия ISIN: кодът от дванайсет знака, който започва с IE или LU. ISIN стои в документа на фонда и намира точно един фонд; името намира няколко подобни.

2. Избери листването

   Резултатът показва същия фонд на няколко борси, всяка със своя валута. Избери тази в евро на борса в ЕС.

   Защо го питат: Брокерът показва всяко място, където фондът се търгува. Фондът е един и същ; борсата решава в каква валута плащаш и, в България, как се облага печалбата.

3. Попълни поръчката

   Buy. Quantity: колко дяла, цели числа, освен ако не си включил дробни дялове. Order type: Limit, с цена, равна на текущата продавачна или няколко цента над нея, за да не платиш никога повече от написаното. Time in force: Day. Билетът показва очакваната комисиона, от центове до едно-две евро, преди да потвърдиш.

   Защо го питат: Пазарната поръчка (Market) взима каквато цена има, и за голям фонд в работно време това е добре. Лимитът е навикът, който си струва да имаш, защото те пази в деня, в който нещо е странно.

4. Изпрати и прочети прозорците

   Преди да приеме поръчка, брокерът показва предупреждения: за размера, за цената, за пазарните данни. Те са известия, не грешки. Потвърди и поръчката се изпълнява за секунди в работното време на борсата, за германската около 10:00 до 18:30 българско време. Извън него чака отварянето.

5. Виж какво притежаваш

   Portfolio показва фонда, колко дяла имаш и колко струват днес. Последното число ще се движи всеки ден. Така трябва.

И после: нищо

Всеки месец внасяй колкото си решил и купувай пак. Брокерът може да го прави вместо теб: Recurring Investments купува определена сума от фонд на определен ден. Гледай сметката, когато я допълваш, а не когато новините са шумни. На коя линия те слага фондът и накъде води тя, е работа на планера.

Данъци: какво се декларира и как

Веднъж годишно, до 30 април, за предходната година. За фонда от тази страница това е една кратка таблица и може да стане със счетоводител или сам.

Данъчната служба иска три неща от човек със сметка при чуждестранен брокер: какво притежаваш там, какво си продал и с каква печалба и какви дивиденти са ти изплатени. Брокерът и без това докладва сметката ти на НАП по автоматичния обмен на информация в ЕС, така че това не е място за хитрост. Място е за пълнота.

Всичко по-долу отива в един документ, годишната данъчна декларация по чл. 50, подадена онлайн в портала на НАП между 10 януари и 30 април. От брокера ти трябва извлечението за цялата година (Reports, после Statements, после Activity Statement за годината): в него пише какво си държал на 31 декември, какво си купил и продал и всеки дивидент и всеки удържан данък.

1. Какво притежаваш

   Приложение 8, част I: акции и дялови участия в дружества в чужбина, както са били към 31 декември, всяка година, в която ги държиш, независимо дали си продавал. За всеки фонд: името му, държавата (за повечето Ирландия или Люксембург), броят дялове и колко са ти стрували. Повечето фондове юридически са дружества, имената им завършват на plc или ICAV, така че ги впиши.

   Защо го питат: Законът иска акции и дялови участия в чуждестранни дружества, а дали дяловете на фонд се броят, е нещо, което дори счетоводителите четат по два начина. Вписването им не струва нищо, а след години таблицата е доказателството ти откъде са дошли парите.

2. Какво си продал и печалбата

   Печалбата е продажната цена минус колкото са ти стрували дяловете; купувани на различни цени, цената е среднопретеглена. Продадени на регулиран пазар в ЕС или ЕИП, печалбата е освободена, 0%, и не е задължително да се декларира; можеш да я впишеш в приложението за необлагаеми доходи, Приложение 13, за да има следа. Продадени в Лондон, Ню Йорк или където и да е извън ЕС, печалбите за годината минус загубите за годината се облагат с 10% и отиват в Приложение 5, таблица 2. Загуба не се пренася за следващата година.

   Защо го питат: Затова имаше значение кое листване избираш при покупката: същият фонд, продаден във Франкфурт, е без данък, а продаден в Лондон, не е. В година, в която не си продавал нищо, тук няма какво да пишеш.

3. Дивиденти

   Дивидент от чужбина се облага с 5% и понеже никой в България не го удържа, го декларираш и плащаш сам: в Приложение 8, с платеца, датата и брутната сума, а данъкът се плаща до 30 април. Данък, вече удържан в чужбина, се приспада по спогодбата с тази държава, с извлечението на брокера като доказателство. Акумулиращ фонд не изплаща дивиденти, така че няма какво да се декларира. Лихвата, която брокерът плаща по неинвестиран кеш, също е доход и влиза в декларацията.

   Защо го питат: Освобождаването за пазарите в ЕС покрива само печалбата от продажба; изплатената сума е доход в годината, в която дойде, където и да е фондът. Акумулирането е това, което прави скучния фонд тих по време на данъци.

4. Подаването: със счетоводител или сам

   Сам: влизаш в портала на НАП с ПИК (безплатен, от всеки офис на НАП или онлайн с електронна идентификация) или с електронен подпис, отваряш декларацията за годината, добавяш Приложение 8 и, ако има нещо за облагане, Приложение 5, преписваш цифрите от извлечението на брокера, подаваш и плащаш дължимото до 30 април. Подадена онлайн и платена до 31 март, декларацията носи 5% отстъпка от данъка. Със счетоводител: пращаш му годишното извлечение на брокера и казваш на коя борса си купувал; един час от времето му стига. Нито едното е грешно. Първото е по-евтино, второто е по-спокойно.

   Защо го питат: Предварително попълнената декларация, която НАП предлага, съдържа това, което са докладвали българските работодатели и банки, не това, което държи чуждестранен брокер, така че чуждестранната част винаги се въвежда от теб или от счетоводителя.

За фонда от тази страница, купен на борса в ЕС и акумулиращ, цялото годишно задължение е таблицата с това, което притежаваш. Нищо продадено, нищо за облагане; нищо изплатено, нищо за деклариране. Продадеш ли един ден, печалбата е изцяло твоя.

В България, към септември 2026 г.

Ставките: 0% върху печалба от регулиран пазар в ЕС или ЕИП, 10% другаде, 5% върху дивиденти. Декларацията за една година се подава от 10 януари до 30 април на следващата. Отделно от данъка, човек с финансови активи в чужбина над около 25 000 € подава всяка година до 31 март кратка статистическа форма в БНБ. Законите се менят; това е вярното към датата на проверката.